Занаятчийският и любителският добив на разсипно злато
avatar

Традиционното плавенето на разсипно злато от македонски златари в Чирпанско продължило и през първите години на XX в. до началото на Балканската война (1912 г.). През 20-те години на миналия век интересът към златните находища в Чирпанско отново се усилва. Един златотърсач от с.Голям дол (Старозагорско) разчистил откритата в с.Кольо Мариново подземна минна изработка и успял да популяризира идеята си за организиране на по-голям добив. Заедно с още 18 съдружници основал акционерно дружество, което запазило периметър от 1200 хектара в землището на селото. Старите галерии отново били разчистени и проучвани от специалисти, начело с руския инженер К. Той успял да проникне в една от старите галерии, дълга 50 m и взел проби. Според него на места съдържанието достигало до 16 g/t. Тези резултатите били обнадеждаващи, но не категорични . По това време (1920-1921 г.) в района на с.Чехларе и с.Кольо Мариново били запазени няколко периметъра за търсене на злато. Един от тях, намиращ се при с.Чехларе, принадлежал на Ал. Паскалев от София. Позволителното за него (№ 8272/21.08.1921 г.) било е издадено от Министерството на търговията, промишлеността и труда. След подробно и систематично проучване за същата площ била отстъпена от държавата минна концесия за добив на злато „Златно руно“. Друг периметър, намиращ се между Чехларе и Кольо Мариново (удостоверение № 7717/7.09.1920 г.), също прераснал в концесия за добив на злато под името „Надежда“ . Освен споменатите концесии през 20-те и 30-те години в района са били запазени множество периметри на частни лица и на държавата. По това време промивните работи били доста интензивни. Според Б.Радославов през 1922 г., работниците на учителя Гр.П.Димитров, намерили един забележителен самородни от около 2.5 kg . Известни са и някои конкретни данни за добива през 1924 г.. Тогава 41 работници, изработили 1511 надници като промили 1084 т златоносен пясък от частните концесии „Златно руно“ и „Надежда“. От тях били добити 1520 g злато . По това време Богомил Радославов прави специализирано изследване на минната концесия „Надежда“.
В началото на XX в. новите заселници в софийския квартал Овча купел правили опити за плавене на златоносен пясък по Владайска река. Тази работа обаче била сезонна и несигурна, а добивът бил рентабилен само след по-големи дъждове. Известният в близкото минало златопромивач Кънчо Дуков е работил по Владайската река, между Горнобанския път и Княжево. През 20-те години на миналия век пак тук, работил друг известен златопромивач – Георги Янев от Княжево. През 1934 г. над Павлово, на Владайска река, заработила инсталация за добив на разсипно злато. Капацитетът й бил няколко десетки кубически метра материал дневно. Същевременно отделни златопромивачи, като Игнат от „Красно село“ (ул. „Бабадаг“- сега ул. „Хризантема“), продължавали да си изкарват прехраната с ръчен златодобив по Владайска и Перловска река. През 1941 г. един златопромивач често работил недалеч от топлия извор при Овча купел. Златото от Княжево е сравнително високопробно – 87.90 % злато и 8.71 % сребро. До преди петнайсетина години злато се добиваше и от разсипа в заливната тераса на р.Искър в баластриерата „Нови силози“. Със специална инсталация извличаха тежката фракция от инертните материали и получаваха по няколко килограма злато годишно. Добиваното злато е сравнително дребно – делът на златинките под 0.25 mm е от 30 до 55 % . По-късно тази дейност беше преустановена и само любители промиваха злато по реката, в края на кв.Дружба, където средното съдържание е ок. 110 mg/m3.
Златодобив е се водеше и по притоците на р.Искър в Елинпелинско. Един златоносен разсип, намиращ се в чашата на яз.“Огняново“, беше е експлоатиран от частни лица преди завиряването в периода 1984-1992 г. Лятно време броят на златопромивачите достигаше до тридесетина души, половината, от които работеха с трактори, булдозери, фадроми, водни помпи и др. съоръжения и техника за механизиран златодобив. Средното количество, което един златопромивач успяваше да добие за един без използуване на техника беше ок.1 g, а при механизиран добив – ок. 5 g. В първия случай се работеше при средни съдържания 2-3 g/m3, а във втория – при ок. 0.3 g/тЗ. Общото количество злато, изплавено тук през споменатия период, може да се оцени на около 40-50 kg.
След 1980 г. във връзка с рязкото покачване цената на златото на международния пазар, добиването на разсипно злато от частни лица у нас значително нарасна, а промените след 1989 г. още повече увеличиха броя на златотърсачите. В началото на 90-те години няколко стотици души преминаха двуседмичен курс на обучение в Минно-геоложки университет при доцентите Атанасов и Йорданов. Според сведения от различни източници през 1991 г. около 1000 души системно са се занимавали с промиване на злато. Повечето са любители, които едва ли успяват да промият няколко десетина грама годишно. Имаше обаче ок.100-150 души, които работеха системно и почти целогодишно. Някои от тях добиваха годишно до 200-300 g, а в отдели случаи – дори по 1-1.5 kg злато.
През 1991-1992 г. група златопромивачи работи по р.Тополница между с.Калугерово и с.Лесичево, Панагюрско. Според техни сведения екип от двама души, оборудван със самосвал, багер и водна помпа е промивал дневно ок.40 т3 златоносен чакъл и добивал 3-4 g злато. Според други техни изявления общо са вадели по 12-15 g на ден. Сумарното количество на полученото злато през този двегодишен период вероятно е около 5-6 kg. Една от фирмите (софийската „Мина“) работила и в чашата на яз.“Тополница“. Златото от някои реки в Панагюрско е сравнително едро – размерът на зърната е от 2 до 6 mm. Този гранулометричен състав на златото е предпоставка за образуване на малки, но много богати разсипи. Именно те са били обект на интерес през 90-те години, когато единични златотърсачи са били забелязвани да работят между Стрелча и Панагюрище по р.Луда Яна, а също така около пазарджишките села Бяга, Бъта, Елшица. През последните години е работено и в района на Челопеч, където през 1993-1994 г. семейството на Али Ибрахим (трима души) успяло без използуване на техника да добие от р.Ботиня близо 1.5 kg речно злато. През 1994-1995 г. бяха правени неуспешни опити да се започне добив на разсипно злато край с.Усойка, Дупнишко.
Най-много обаче са съобщения за добив на разсипно злато в периода 1990-1995 г. от района на Източните Родопи. По сериозни добивни работи с използване на земекопна техника били организирани по притоците на р.Арда край селата Долноселци, Орешари и Вълче поле. През лятото на 1992 г. най-малко 20 примитивни инсталации са работели в коритата на реките Арда, Върбица, Крумовица, Сив кладенец, Бяла и техните притоци. Съобщава се, че най-малко 15 семейства от Кърджалийско се занимават с добив на злато в местните реки и някои от тях имали през 1994 г. от 50 до 80 g. Същата година общинските власти в гр.Кърджали издали лиценз за промиване на злато на Ерол Адем. Средното съдържание на разсипно злато по разсипите на р. Бяла река, Кърджалийско е 160 mg/m3, а това по p.Мечка, Хасковско – 130 mg/m3. Както на повечето места в България, така и в Хасковско златото е високопробно – над 20 карата.
Занаятчийски и любителски добив е имало и по най-големия златоносен разсип в България – „Струма“. Най-богатата му част има дължина 10 км (от с.Ръждавица до с.Четирци) и ширина от 200 до 400 ш. Основната част е коритото на реката и се намира под водното огледало. Златоносният пласт е на дълбочина ок 2.6 m и има дебелина ок.2.5 м. Общото количество на проучените запаси е 20 млн. t златосъдържащи пясъци и чакъли, а средното съдържание на злато в тях – 240 mg/m3. Запасите на разсипно злато е 4.8 t. Усреднените данни за разсипа по р.Струма в Кюстендилско показват, че основната маса на златото е съсредоточена в класовете с размери от 0.5 до 0.16 mm с максимум при клас 0.4-0.315 mm. Средноаритметичната стойност на размера на златинките е 0.42 mm, а средното тегло на една златинка е 0.141 mg. Средната пробност на находището според едни данни е 900, а според други – 890, което означава, че златото е 89-90 % или 21.36-21.60 карата.
Неголямо количество злато е добито при проучването на разсипното находище „Малък Искър1′, Етрополско. То обхваща долината на р.Малък Искър от гр.Етрополе до с.Видраре. Най-високи съдържания са установени южно от Етрополе, където има значителни стари плавежни работи. Установени са две „златни струи“ с общо 626 kg злато. Първата има ширина от 50 до 200 гаиепо p.p.Суха, Горна и Долна Каменица. Изчислените запаси са 124 kg при средно съдържание 168 mg/m3. Втората струя е по Мали Искър. Има дължина от 1 400 т. Запасите са 309 kg със средно съдържание 292 mg/m3, като в отделни проби съдържанието на злато достига 4 g/m3. Делът на В един грети участък северно от Етрополе са установени 193 kg запаси от разсипно злато със средно съдържание 142 mg/m3. Данните за етрополското разсипно злато сочат, че то е най-нископробно – 82.45 %, в една от златните струи дори 77.00 %

This entry was posted in Ситене на Злато and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

* Copy this password:

* Type or paste password here:

7,675 Spam Comments Blocked so far by Spam Free Wordpress

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>