Златопромиването като процес обхваща следните моменти:
1. Проучване на обекта.
Както вече споменахме, то може да бъде индиректно (чрез сведения от други хора, насоки от златотърсачи, теоретични описания и т.н.) и директно (когато лично сте взимали проби от различни места в даден район). В проучването влиза и определянето на мястото за работа, както и отбелязването на някои особености на обекта (завои, дъно, насипи).
2. Избор на начин за промиване.
Начинът, по който ще промивате, зависи от предварителните ви проучвания. Така например при добра денивелацията реката (дерето) ще имате възможност да използвате промивната сила на водата по метода на самотека. За целта е необходимо да сте приготвили достатъчно дълъг маркуч от найлон. Ако не разполагате с маркуч, ще се наложи вместо използването на икономайзер, който е много продуктивен, да се ограничавате с улейния метод – два или
повече улея, поставени в самото корито на реката след предварителното изграждане на бент.
Липсата пък на добре течаща вода ще ви принуди да работите само с гаванка – този метод в златопромиването е много трудоемък и неефективен. При работа с гаванка(тя се налага само при взимането на проби) не е необходимо цял ден да превивате гръб. В най-добрия случай за цял ден ще промиете 50-80 гаванки, което ще рече 150-250 лопати от насипа. При работа с икономайзер, при добра денивелация и нормален дебит, бихте могли да достигнете до промиване на няколко кубика насип.Но в края на краищата, често пъти начинът на промиване се определя от състоянието на обекта и количеството течаща вода.
3. Монтиране на златопромивната техника и работа с нея.
Този момент е един от най-важните. След като изберете мястото за монтиране на техниката, трябва предварително да знаете някои изисквания при монтажа, за да работи тя безупречно. В противен случай може да стане така, че заедно с количеството насип, преминаващ през системата, да изтича част от златинките. Ето защо помнете и спазвайте следните практически съвети:
а) Винаги проверявайте дали икономайзерът и улеите не са с обратен наклон. При това положение вместо да промивате пясъка, той се задържа в системата и я задръства, затлачват се улеите и златото не се промива;
б) Наклонът на цялата система (икономайзер, улеи, златарско сандъче) се определя практически: пясъкът трябва бързо да се отмива от течащата вода, малките камъчета, преминали през решетката на икономайзера, трябва безпрепятствено да се търкалят по улеите и през гумите, квадратчетата на гумите бързо да се почистват от пясъка, а
» златинките да се задържат в първите няколко реда квадратчета, но не повече от средата на гумата. При определянето на наклона наблюдавайте отмиването та пясъка. Той трябва да се отмие за десетина секунди;
в) Водата нетрябва да бъде много като количеството, а силна, “бръснеща” улеите и гумата;
г) В коритото трябва да е налице водопад енефект при всяка преграда (последната преграда е винаги чиста от пясъка). Това показва, че избраният наклон е в “съзвучие” със силата на водата и спомага за отмиването на пясъка;
д) От време на време следете движението на златин-ките, които вече са се хванали в гумата – ако установите, че се движат към по-долните квадратчета доста бързо – или наклонът е голям, или водата е много силна. Регулирайте! Нормално е златинките да остават там, където са попаднали още в самото начало;
е) Въпреки доброто настройване на системата, не и имайте абсолютно доверие – ако установите, че златинките – са се увеличили много, прекратете работата за няколко минути, спрете водата, извадете гумата от улея и внимателно
я промийте. Сложете отново гумата, пуснете водата и продължете работа;
ж) Наличието на златинки в квадратчетата на гумата е достатъчно доказателство, че насипът е добър, работата върви добре и не е необходимо да промивате с гаванка – това само ще ви отнеме време;
з) Редовно изхвърляйте назад или встрани насъбралия се извън улеите или златарското корито пясък – водата от улеите трябва да излиза като от водопад, заедно с пъсъка и камъчетата, а последната преграда на коритото в системата да прави водопаден ефект;
и) Установете такъв ритъм на работа, който да не задръства системата с пясък и камъни. Не бързайте да хвърлите нова лопата насип в икономайзера, преди да привърши промиването на поставения в него материал:
й) Не пипайте с ръка квадрат четата на гумата, където са застанали златинките – неволно създавате водопаден, изхвърлящ златинките, ефект;
к) Не спирайте водата, като стискате маркуча или запушвате с длан тръбата на икономайзера – това може да доведе до спукване на маркуча;
л) Спирайте от време на време, за да се прочистят напълно квадратчетата от пясъка и да видите увеличил ли се е броят на златинките. Те са повече, отколкото сте ги преб роили;
м) И при проби с гаванката не вземайте златинките – отмийте ги в специален съд. Гаванката дрьжте на сенчесто място или дори във водата (празна, разбира се), но никога на слънце – изсъхва и ще се пропука, а може и неволно да я настъпите и счупите. Не я подхвърляйте! Не чукайте с лопатата по нея!;
о) Преди да изхвърлите промития вече материал от икономайзера, добре го разбъркайтес ръцейли слопата, за да може водата да обмие баластрата;
п) Калните насипи и камъните от тях измивайте добре
с ръце;
р) Не позволявайте водата, влизаща от икономайзе¬ра в улеите, да “бие” на една страна – тя трябва да тече по цялото дъно на улея равномерно;
с) Ако преградите в коритото ви се задръстват бързо с пясък, не сте намерили точния наклон на коритото, или то има недостатък в конструкцията си – най-често срещаният е заковаването на преградите много близко една до друга;
т) Първата преграда в коритото откъм идващата вода (началото на коритото) трябва да бъде поставена на около 15 см от външния борд, на който ляга улеят;
у) Преградите в коритото не трябва да бъдат повече от 6-7, да не са по-високи от 2-2,5 см и да са на разстояние една от друга не по-малко от 10 см;
ф) Най-ефективни решетки за икономайзера и коритото са тези с правоъгълни и квадратни отвори, след тях идват кръглите;
х) Работете винаги срещу течението, за да отнася водата пясъка зад вас, в отработения вече участък. Не хвърляйте извадените камъни или ялов насип върху неработен участък;
ц) Разпъването на маркуча става преди да бъде включен в системата, без вода;
ч) Не прекарвайте маркуча върху остри камъчета, тръни и бодли – ще се появят дупки и ще пропуска вода. При наклона по насипа(странични) подлагайте на два-три сантиметра от маркуча обли камъни, за да предотвратите свличането и увиването му; ,
ш) За свързване на отделни парчета от маркуча, с цел
увеличаване на дьлжината му, предварително си пригответе пластмасови снадки. Същата работа могат да свършат и 15- 20-сантиметрови парчета от гумен маркуч с отвор, приблизително равен на този на найлоновия;
щ) Най-лесно ще привържете снадките към маркуча не с тел или канап, а с предварително подготвени ластици, изрязани от вътрешна автомобилна гума;
ь) Пазете маркуча от преминаващи машини и животни;
ъ) След работа измивайте инструментите, улеите, системата;
ю) Подреждайте инструментите и съоръженията в багажника на колата така. че лесно да намирате необходимите неща, да уплътните пространството и да се предпазите от “песента” им по време на пътуването:
я) В свободното си време ремонтирайте повредените инструменти, отстранявайте забелязанитетехнически недостатъци. усъвършенствайте техниката. Смазвайте резбата на болтовете и гайките по икономайзера. Това ще ви спести много полезно време, ще прибави още някоя златинка във ваш плюс.
И така – изредихме цялата родна азбука, за да ви предложим важни съвети, изведени от практиката.
