Данните се записват в следната последователност: название на обекти; вид на обекта; очакван дневен среден добив; насипи; дъно; малка механизация.
с.Левка: Селската река, златото е концентрирано между двата моста. Наличие на олово, метални предмети. Златинките са с различни форми, има силно концентрирано злато по точковия метод. Среден добив – варира от половин до два грама дневно. Над и под двата моста е обезсмислено да се търси; Насипи почти липсват по брега, по-голям насип има между двата селски моста. Там водата вече е успокоена и не нахвърля голям насип, а оставя златото по дъното. Насипите са слабо продуктивни. За предпочитане са тънките насипи, образувани след голям порой; Дъното е глинесто. Има голямо количество екове, прагове и водопад. Наличието на олово и метални предмети в гаванката са сигурен знак за появата на златинки. Дъното трябва да се обира добре и материалът да се сее внимателно; За механизирането на процеса могат да се използват всички възможности – от два улея, през икономайзер до електрическа водна помпа. Най- добре се работи с два улея, поставени вътре в реката, след построяването на малък бент.
с.Дъбовец: Реката е на около три километра от селото. Наблизо е хижа “Арда”. След моста на реката (по шосето за Ивайловград) се свива вляво. Работи се от моста нагоре – до два-три километра. Слаборудливо, златинките са предимно малки, някои дори плуват (златен прах). Съседните притоци на реката (малки, предимно сухи дерета) са златоносни. Златото е пръснато в обширните насипи в коритото на реката и по брега. Среден добив – не надхвърля половин грам
на ден; Насипите достигат на места до метър и половина. По съседните склонове се виждат пластовете, оставени от реката преди милиони години. Слабопродуктивни насипи, киломе¬тър над моста има вир с бяла риба. Много комари в местността… Не е изследвано над язовира; Дъното е глинесто, меко. Да се обира добре; Работи се предимно с улеи, деретата -с бензинова помпа. Малка денивелация на реката – необходим е бент.
кв.Дебър: Реката, преминаваща покрай квартала. Наличие на олово и метални предмети. Златинките са с различна форма, но са много леки (не плуват). Точково наслагване. Среден добив при добра работа – един грам. Работи се от моста на Цариградското шосе нагоре срещу г течението; Огромни насипи по цялото протежение на реката от двете страни. Удобни за работа с трактор. Не могат да се работят с вода от самотек поради равнинност. В насипите са откривани златарска тел, части от глинени съдове; Дъното – мека жълта глина в реката, на брега до сива. Да се обира добре дъното и пласта над него; Работи се само с бензинова помпа, което от своя страна увеличава разходите.
с.Воден: Селската река, силно затлачена с треви, блатни растения и върби поради построения язовир. Преди десетки години силно златоносна, сега е дере. Стига се по пътя през селото, вляво в гориста местност. Насипни полянки. Работи се предимно пролетно време. Златинките са с различна форма, преобладават топчестите. Среден добив при добра работа до половин грам; Насипите са предимно отдясно срещу дерето. От средни до високи. Зърнест насип, без едри камъни. Среднопродуктивни; Дъното е глинесто, поресто. Да се обира добре. На места – хлътвания, дупки. Дава и едри златинки; Поради малката денивелация на места да се направи бент. Два улея, при по-силна вода – може и икономайзер.
Каваклийка (район на две бивши златодобивни кон¬цесии – “Златното руно” и “Надежда”). Цитирано отчасти по Б.М.Радославов: Обхваща района на селата Чехларе, Рах- манларе и Славянин, Долно и Горно Ново село, Радомир(Чирпанско).
Първоизточник на златото в района е гранитът с
кварца и аплита в него. Наличие на дилувиални насипи по склоновете и алувиални в реките и бреговете им. Известен златодобивен район от древността. Стари галерии за злато- добив в района на селата Чехларе и Радомир. Най-добри проби са постигнати в Куфь дере и Кярска река. Златото е 80 на сто чисто. Най-високата част в района е Георгиивановата нива (623м), а най-ниската – до моста на реката в Чехларе, където е намерено по-едро късче злато (М.Радославов).
Дъното е преобладаващо глинесто в ниските части и скалисто по високите. Склоновете са златоносни. Известна е така наречената “Златна нива” в района на Долно Ново село. Там са намирани три пъти едри златни късове от 60,75 и 120 грама’. Реката е с ширина от един до два метра, странични насипи до 50 см височина. Денивелацията е отли¬чна в горната част и задоволителна при Долно Ново село. Дъно – жълта глина. Наличие на ситни рубинчета в голямо количество.
