Златните рудници-Стремци

Сподели с приятел!

На 10 км от гр.Кърджали от двете страни на пътя за гр.Хасково има десетки минни изработки, проникващи дълбоко в масива на хълма Хисар Тепе. Това са древни галерии, шахти, комини и места за кариерен добив на материал. Най-близкото селище е Стремци. До 1980г. е считано, че това е уникално тракийско светилище или гробница на могъщ одриски владетел. На топографската и на геоложката карта хълмът е погрешно означен като изграден от варовици, а подземните изработки – като пещери. Проведените от 1980 до 1983г. изследвания показали, че там се разкриват само конгломерати, гравелити и пясъчници с прослойки от въленосни алевролити, речни и речно-езерни наслаги с Приабонска възраст. Те са хоризонтални или почти хоризонтални. На места има и вертикални размествания на скалите с амплитуда до 0,5 – 1,0 м. Очертават се две основни площи на особено съсредоточаване на галерии, шахти и комини – едната на ЮИ склон на хълма, а другата – в СЗ му част. Подземните изработки проследяват основно слоевете от конгломерати и гравелити.
Проведеното шлихово опробване на почвения слой върху площта, на която се разкриват минните изработки, показвало наличие на 20 до 135 зърна от злато с размери 0,05 – 1,00 мм във всяка от пробите. Съдържанието на злато в конгломератите е до 4 – 5гр/т.
Няма съмнение, че хълмът Хисар Тепе край с.Стремци представлява диагенетично променено наносно находище на злато и всички минни изработки там представляват огромен по размери за времето си рудник за добив на злато. В рудника били намерени фрагменти от керамични съдове от 3 – 4 век на Римската епоха и 12 – 13 век на Византийското средновековие. Няма данни за работа на рудника след 14 век на н.е.
На 4 км източно от рудника е крепостта Перперикон, съществувала от дълбока древност до края на 14 век на н.е. Името Перперек носи едно от близките села, а също и реката, минаваща край крепостта. Етимологията на тези названия показва, че те произлизат от думата перпера – византийска златна монета, сечена от Алексий І Комнин /1081-1118/. Името Перперикон е подходящо и за златния рудник на хълма Хисар Тепе край Стремци.

Областта на Източните Родопи е земя спорна и благодатна. Тук в столетията пр.н.е. е възникнало царството на Одрисите, които ни учудват с уменията си да добиват руди и метали. Тази богата на природни ресурси земя е била опора на могъществото на Ситалк и Севт, на Филип и Александър Македонски, източник на богатствата на Рим и Византия кътче, в което са се роили кълновете от съзидателния труд на българите и българщината. Земите на древните одриси са не само своебразен кръстопът на историята и археологията, но и възел, в който са вплетени още много тайни от геологията и минералните ресурси на българските земи.
Рударството е било голяма професия на древните траки, иначе няма как да си обясним тази богата, оставена ни от тях археология от метали и ювелирно злато. Забелязали са го и съседните на тях народи. “В съзнанието на Елините Тракия по това време, както и по-рано винаги е била област с богати рудни находища и възможности за експлоатация и износ на руди (особено на злато, сребро и мед)”. Елините са ценели умението на траките да добиват руди и метали, но не са били посветени в тънкостите на тази професия. На тях обаче дължим написаното за рударството на траките, което не може да бъде друго, освен оскъдно и лишено от техноложки и организационни подробности. Траките са имали писменост, но не са оставили описания на професионалните си умения в рударството. А може би и не са искали да посвещават други за откритията си в този занаят, които и днес никой не може да оспори. Това, което са ни оставили са многобройните стари рудници, които срещаме навсякъде по нашите земи. Те са толкова многобройни и внушителни по размери, колкото човек не може да си представи. Но това са останки от стари рудници и рудища, които не всеки може да забележи и оцени. Опити за изучаване на някои от тях има и от страна на историци и археолози, и от страна на геолози, минни специалисти и металурзи.

Да се опознае и изучи добре историята на древните траки, без да се опознае тяхната най-голяма професия – рударството – е равносилно на абсурд. До голяма степен това се отнася и за знанията ни за находищата на някои други рудни и нерудни суровини. По отношение на знанията ни за находищата на злато този факт заслужава и по-силни думи. Ако за златото и неговите находища знаем толкова, колкото са знаели траките, бихме си спестили много грешки и заблуди, бихме намерили по-пряк път към богатствата, които крият и сега недрата на нашите земи.
Едно от отдавна забравените находища на злато се намира в района на гр. Кърджали между селата Рани лист и Стремци. Интересът към него бе предизвикан от една публикация на Б. Дерибеев (в-к Антени, 1980). Прави чест на вестника организираната специална експедиция от разнородни специалисти, която посетила обекта на 07.08.1980 г. В нея участвали историци, археолози, журналисти. Експедицията трябвало да разгледа обекта, да реши какво представлява той, а редакцията на вестника да уведоми читателите за това решение. Експедицията наистина разгледала достъпните за наблюдение места, но до окончателно решение не се стигнало. Статия с окончателно мнение, че обектът представлява древен рудник за добив на злато се появява след задълбочени изследвания в продължение на три години (Атанасов и Йовков, 1983).

http://prikachi.com/images/748/3748748r.png

Какво се знаеше за обекта? Местността Хисар Тепе е малък хълм между селата Рани лист и Стремци. Намира се на 10 km от гр. Кърджали по пътя за гр. Хасково. Асфалтовият път минава през самия обект. Изходи на галерии, шахти и комини има както отляво, така и отдясно на пътя. За местното население това са дупките или “пещерите”. Използва се най-често названието “Дженевиз инлар”. И наистина изследваните съоръжения в много случаи минават за природни пещерни образувания. Така са обозначени те на топографската и геоложката карта на района. Така са означени и на туристическия пътеводител за Кърджалийския край. Там е написано “ На 9 km (от гр. Кърджали , б.а.) покрай шосето е чешмата Газларчешмеси (Гъска чешма), а над нея има малък връх, обрасъл с борова тора. Тук има пещери, изработени от човешка ръка”.

Казват, че гонейки лисица ловно куче е влязло в една от дупките и е излязло чак при с. Широко поле, което е на 15 km от там (?). За друга от галериите, която представлява чудесен воден сифон, се казва, че като се премине водата зад нея има желязна врата, пазена от желязно куче и от железен страж с изваден меч. Легенди. Такава галерия – сифон – наистина има. Тя е достъпна и сега, и се намира на около 200 m след Газларчешмеси по пътя за Хасково и на около 20 m вдясно от него.

http://prikachi.com/images/749/3748749Z.png
Геоложка карта на района по Д. Минчев и др.; 1963

Верният извод е, че обектът представлява голям комплекс от прокарани от човешка ръка подземни и надземни изработки. Мнение, че това е стар рудник, е изказано още преди 80-90 г., но то не е намерило убедителна подкрепа. Посещавали са го и наши, и чужди геолози и минни специалисти. Те обаче, не са намерили следи от традиционните за Източните Родопи полезни изкопаеми. И това наистина така. Там няма и следи от оловно-цинкови, медни, железни и други руди. Няма и характерните за този край нерудни полезни изкопаеми: трас, перлит, талк, азбест и др. Тогава е последвал категоричният, но неверен извод, че обектът не е рудник и е останала любопитната загадка какво все пак представлява той. През времето до 1980 г. този въпрос е интересувал предимно историци и археолози. Те допускат известна връзка между многобройните скални гробници и ниши, намиращи се по поречието на р. Арда и на други места в Източните Родопи от ранножелязната епоха с “подземните лабиринти” край с. Стремци в смисъл, че и едните, и другите са дело на древните траки, но подчертават, че такова нещо не се наблюдава никъде другаде в България. В публикацията на Б. Дерибеев (1980) се приема, че обектът представлява скален некропол на могъщ владетел или светилище на Одрисите. Споменава се, че хълмът е изграден от “вулкански туф, който е споил в конгломерат чакъл и пясък”. Туф там няма. Скалите представляват здраво споени терциерни кластични наслаги, принадлежащи към т.нар. приабонска въгленосна задруга.

Снагата на хълма Хисар Тепе е изградена от кластичните наслаги на междинния моласов хоризонт на Приабона. В състава му участват непрекъснато и многократно редуващи се недобре сортирани и бързо изклиняващи пластове и лещи от конгломерати, гравелити и пясъчници. На места е отбелязано и участието на тънки въглищни прослойки и алевролити. Общата дебелина на моласовия хоризонт е около 300 m. Пясъчниците са средно- до едрозърнести, а конгломератите –средно- до едрокъсови. Късовете са от гнайси, слюдени шисти,амфиборити, диабази, пегматити. Обилно е и участието на късове от плътен сив и млечен кварц. Пластовете и лещите от конгломерати, гравелити и пясъчници са хоризонтални или почти хоризонтални, а кэсовете и зърната в тях са силно заоблени от продължителен воден транспорт. В билната част на хълма, там където се намират най-многобройните и най-добре запазените минни изработки, гравелитите и конгломератите са здраво споени. В долните нива на същия хоризонт спойката на скалите е сравнително по-слаба. Наслагите на хоризонта представляват типични речни до речно-езерни отложения. От тук дойде и първоначалното предположение, че това са литифицирани златоносни наноси.
В скалите изграждащи хълма се наблюдават и малки разломни нарушения с амплитуда 0.5 – 1 m, затъващи под наклон 80-850. Дебелината на тектонските зони по тях рядко надвишава 10-20 cm. На места по някои от пукнатините са отложени прекъснати жилки с дебелина около 2-3 cm от сив или бял дребнозърнест кварц. Видима с просто око сулфидна минерализация не се наблюдава, но при продължителен престой на въздуха матриалът в и около тектонските зони придобива ръждиво-кафяв цвят. Става въпрос за една слабо изразена пигментация от железни оксиди и хидроксиди, резултат от изветрителни процеси. При изветрянето на скалите вътре в рудника по стените на някои от галериите са се образували корички от дребнозърнест гипс с дебелина до 0.5 cm. Такъв тип вторична минерализация предполага наличието на спорадична първична впръснатост от сулфидни минерали. Извършените по-късно микроскопски и рентгенови изследвания потвърдиха наличието на дребнозърнеста впръснатост от пирит и марказит.

Важно е да се отбележи, че в геоложката карта на обекта в М 1: 25 000 билната част на хълма Хисар Тепе е дадена като изградена от варовици, което не отговаря на истината. Варовици там няма, а само пясъчници и златоносни конгломерати и гравелити. Като подземно съоръжение рудникът представлява сложен комплекс от изолирани или взаимносвързани хоризонтални, наклонени и вертикални изработки, обхванали предимно билната част на хълма на площ от около 1 km2. На повърхността се разкриват няколко места на особено съсредоточаване на галерии, шахти и комини (фиг 3 – топографската снимка на повърхността и инженерните планове на подземните изработки са направени от К. Йовков). Установени са повече от 30 входа на хоризонтални и наклонени минни изработки, над 20 вертикални изработки (шахти и комини), места с останки от открит кариерен добив на материал и стари отвали с изоставен отбит материал.

http://prikachi.com/images/754/3748754m.png
Схема за разположението на входовете на минните изработки : А.) шахти; Б.) галерии; В.) отвали с отбит материал; Г.) кариера за открит добив

Внушителен вид има системата от взаимно свързани галерии и комини, разположени на югоизточния склон на хълма. Те навлизат в масива чрез 10 щолни и достигат навътре на разстояние 60-70 m. От тях се отделят множество разклонения, които оформят сложен лабиринт. Изработките проследяват предимно слоевете от конгломерати, гравелити и разломните нарушения. От геологията на наносните находища на злато е известно, че богати на метал и други тежки минерали са слоевете от грубокъсови скали. Много от галериите са прокарани така, че проследяват разломните нарушения в скалите. Очевидно тектонски обработеният материал по разломите е улеснявал прокарването на изработките. По тях най-често е извършвана връзката между изработките от различните нива на рудника. Установено бе, че по зоните на тектонските нарушения е ставало и частично преотлагане на полезния компонент, свързано с доловимо обогатяване на злато.
Връзката с повърхността на много от галериите е осъществявана и чрез прокарване на комини с височина до 10-15 м. Галериите, конто проникват най-дълбоко във вътрешността на хълма са нарочно преградени с отбит скален материал. От общото състояние на рудника личи желанието на последните му обитатели да ограничат достъпа на посетители до най-вътрешните части на масива, докъдето лабиринты от галерии по всяка вероятное прониква.

http://prikachi.com/images/759/3748759d.png
План на минните изработки (галерии) в югоизточния склон на хълма Хисар Тепе

За бариери срещу проникване са използвани най-често комините. Те обикновено са запълнени със специално приготвен отбит материал. Така приготвените бариери и сега са сериозна пречка за разчистване на рудника.
Характерна особеност на хоризонталните изработки е, че в горните им части те са чудесно засводени. Макар, че в повечето случаи те са прокарани в грубокъсови скали, таванът и присводовите части на стените им са впечатляващо гладки. Особено внушителен вид имат засводяванията на галериите с голямо напречно сечение, камерните уширения и местата на среща на няколко галерии. Там сводовете имат съвсем правилна овална форма, а повърхността им е равна и гладка. На пръв поглед заглажданията на сводовите части на галериите се възприема като дело на човешка ръка. Истината е, че както засводяването, така и заглаждането на сводовете ерезултат от действията на скалния (минния) натиск в продължение на много столетия. Интересното в неговото действие е това, че срязващите усилия преминават по една и съща цилиндрична повърхност както през спойката, така и през много по здравите късове на конгломерата, без значение дали те са скални късове или късове от плътен здрав кварц. В резултат от действието на скалния натиск е настъпило характерното в такива случаи скално лющене на стените на галериите в сводовите и присводовите им части. В този смисъл рудникът представлява изключителен обект за извършване на наблюдения за реалното действие на силите на скалния натиск за период от 1000-1700 години. Този факт е важен не само за минни специалисти, но и за специалисти от други области, за да ги предпази от неверни изводи. Подовите части на галериите и долните части на стените им обаче са запазили грапавините останали още от времето на тяхното прокарване. Добре известно е, че според законите на земната механика там силите на скалния натиск не се проявяват в скали с такава степен на уплътненост, като в тези в изследвани рудник. По тази причина там много добре личат следите от ударите на пробивните инструменти на древните рудари. Тяхното изучаване несъмнено би довело до разкриването на интересни данни за методите и организацията на работа на древните рудари, нещо важно и за археологията, и за историята на минното дело.
Интересна е системата от шахти, галерии и комини, намираща се в северозападната част на хълма. На площ около 100 m2 там са разположени 8 шахти, които навлизат вертикално на дълбочина 10-15 м.

http://prikachi.com/images/761/3748761y.png
План на минните изработки (шахти, галерии и комини) в северозападната част на хълма Хисар Тепе

От тях на три нива са прокарани хоризонтални и наклонени галерии. Проследявани с тях са също слоеве от конгломерати, гравелити и тектонски нарушения. Галериите, прокарани встрани от шахтите са пак свързани и по същия начин са нарочно преградени с отбит скален материал, било чрез комини до повърхността, било чрез грижливо засипване на самите изработки. На фиг. 6 е показано устието на една от шахтите.

В монолитните и здрави скали край устието на тази шахта личат много добре полусферични вдлъбнатини с диаметър 10-15 cm. По всяка вероятност това са останки от надшахтови съоръжения – гнезда за стълбове на подемни устройства, навеси и други спомагателни надземни уредби. А може би това е система от знаци за подземно ориентиране, схема на рудника или нещо друго свързано с него.

http://prikachi.com/images/765/3748765t.jpg

Устие на една от шахтите в северозападната част на хълма Хисар Тепе

Описаните по-горе две най-големи системи от подземни изработки – галериите в югоизточния склон и шахтите в северозападната част на хълма – в момента са изолирани една от друга. Пряка връзка между тях не бе установена. Предполага се обаче съществуването на нарочно преградена подземна връзка между тях. Ето и доказателството за това. В системата от шахти, галерии и комини се насочва цялото количество дъждовна вода, идваща от широката билна част на хълма. Скалите са трудно проницаеми и всяко вдълбаване в тях задържа вода и в най-сухите месеци на годината. Като цяло обаче рудникът остава сух през цялата година. Това означава, че той е добре дрениран. Дренирането на водата вероятно става чрез галерии на по-ниски нива. Те трябва да се търсят надолу по склона, но са покрити от склонов насип.
На ниво 25-30 m по-ниско от устията на шахтите, но на хоризантално разстояние не по-малко от 200 – 300 m в северозападния склон на хълма бяха разкрити добре запазени стари отвали с натрупан отбит материал. Материалът на най-големия отвал е с обем около 3000 m3. Това вече е доста ниско в склона на хълма, а изходи на галериите близо до отвалите не се наблюдават. Логично е да се предположи, че такива има, но те са затрупани от склонов материал. Възможно е тъкмо чрез тях да е дренирана системата от изработки, развита около шахтите. Твърде възможно е пък самата Газларчешмеси да води началото си от дренираща галерия на системата от галерии в югоизточния склон на хълма. Старите рудари не са разполагали с помпи за вода и по свой начин са решили водоотлива на своя рудник на принципа на самоосушаване по гравитационен път. Учудващо е, че тази система продължава да работи и днес, вече повече от 6 столетия след прекратяването на работата на рудника. А освен Газларчешмеси, която вече не съществува, в склоновете на Хисар Тепе има още няколко каптирани водоизточници. Може би заедно с Газларчешмеси те са ключът на дренажната система на рудника.
Намиращият се на отвалите отбит материал свидетелства за мащабна рудодобивна дейност в едно доста далечно историческо минало. И това е само част от извадения от рудника материал. Голямо количество от него е извозен и употребен за настилка на пътя от Кърджали за Хасково. За тази цел до отвалите е прекаран специален горски път, който съществува и сега. Строителите на пътя така и не са разбрали, че извозват материал от стари отвали. При нужда местното население и в момента използва за строеж материал от отвалите. За добив на строителен материал при прокарване на асфалтовия път Кърджали – Хасково са пострадали и устията на две от галериите на югоизточния склон на хълма. Взривени и безвъзвратно изчезнали са първите 3 -4 m от входовете им.

http://prikachi.com/images/771/3748771e.jpg

Входове на галерии №№ 9 и 10 в югоизточния склон на хълма Хисар Тепе.

Истинските устия на тези галерии са взривени, а добитият материал е употребен за настилка на пътя Кърджали-Хасково.
Специално внимание заслужават две от галериите в югоизточния склон на хълма. Те също ринадлежат на съоръженията, предназначени да ограничат достъпа към вътрешността на рудника. Устроени са като изкуствени водни сифони. В едната от тях, намираща се близо до билото на хълма, сифонът се състои от галерия с наклон навътре и друга наклонена галерия, прокарана на по-ниско хипсометрично ниво. Този сифон бе разкрит чрез провеждане на малки разчистки на почти затворения му вход. Другият сифон се намира доста по-ниско в склона и извън площта. За него вече бе споменато по-горе като свързан с легендата за преградата с желязна врата. Той е много добре запазен и лесно достъпен в частта му преди водната преграда. Състои се от хоризонтални галерии на две нива, и двете сухи. След това следва вертикална шахта, запълнена с вода. Водата е бистра. На дъното на шахтата се вижда нова галерия, разположена на по-ниско ниво и също под вода. Това съоръжение е удобно за проникване вътре в рудника след изчерпване на водата, което е лесно осъществимо.
В западната част на хълма входовете на галериите са малко на брой. Там обаче личат изработки, свързани с кариерен добив на материал. В скалите са оформени няколко стъпала на добре очертана кариера с тераси на отбит материал край нея. Стъпалата на кариерата разкриват и проследяват добре изразени слоеве от конгломерат.
Няма съмнение, че цялата система от подземни и надземни изработки представлява много голям за времето, през което е разработван, рудничен комплекс за добив на злато.
При осъществяването на маркшайдерската и геоложката документация на подземната част на комплекса в две от галериите бе намерена керамика – фрагментирани керамични съдове. Датирането им сочи две възрасти, едната от 3 – 4, а другата от 12 – 13 столетие на н.е (Възрастта на керамиката е определена от Д. Митова-Джонова).

Извършено бе целенасочено шлихово опробване на почвения слой близо до входоветне на някои от галериите, шахтите и комините на рудника. Всички взети проби показаха наличие на зърна от самородно злато. В проба с тегло 20 kg взета от почвения слой близо до стъпалата за кариерен добив,, бяха установени 135 зърна от самородно злато. Зърната са с размери от 0.05 до 1 mm. По-големите от тях представляват сложно разклонени пространствени дендрити, изградени от сръвнително добре остенени кристали на злато. Голям брой от зърната са агрегати от още неосвободено от нерудни минерали злато, което напълно съответства на геоложката обстановка: стадий на изветряне с незавършена докрай дезинтеграция на скалите и без транспорт на материяла от мястото на изветряне.
Извършено бе наблюдение на полирани препарати от скалите на Хисар Тепе. В тях също бяха наблюдавани зърна от самородно злато с посочените по-горе размери и форма на зърната и агрегатите. Ориентировъчте проби на материал от златоносните конгломерати показаха съдържание на злато от порядъка на 1 – 2 до 4 – 5 g/t. Изтъкнатото по-горе показва, че наносното злато в кластичните наслаги на приабона край Стремци е претърпяло сериозна диагенетична преработка. Тя е причинила повсеместна прекристализация на неговите зърна. Очевидно е, че добив на злато от златоносните залежи на находището може да се извършва след предварителна дезинтеграция на включващата го скала, както по всяка вероятност са правили и старите рудари.

http://prikachi.com/images/775/3748775u.jpg
Микрофотография на златни зърна , извлечени от почвения слой на хълма Хисар Тепе.Увел.1 00 x

Относно същността на обекта като творение на човешка ръка редно е да се потърси връзка между него и крепостта Перперикон (Перперакион), намираща се на около 4 km, източно от Хисар Тепе. Тя е разположена върху съседно възвишение край с. Горна Крепост. Производни на тази дума са използвани и като названия на р. Перперек и с. Перперек. Етимологията на думата сочи връзка с названието “Перпера” – византийска златна монета от 11 – 13 в., въведена от Алексий І Комнин (1081 – 1118 г.) с тегло 4.4 – 4.5 gr и чистота 20.5 карата. Била е в употреба по време на византийското робство, но е била използвана и през Второ Българско Царство. Ето едно название, което е надживяло скъсаната нишка на времето.
По данни на Б. Дерибеев (1980) в годишника на Одринския вилает от 1891 г., в раздела за Кърджалийската кааза е споменато, че между селата Рани Лист и Стремци “се намират две подземни сгради, които заслужава да се видят”. С това турският хронист фактически декларира, че не са му са известни сведения зя работа на рудника след нашествието на турците по нашите земи. Според византийския хронист Георги Акрополит (1217 – 1282) Перперикон е била една от най-големите крепости на Ахрида (Мора). Описание на крепостта и на разположения край нея град Перперакион има и от византийския император Йоан Кантакузин (1347 – 1355). Очевидно е, че в някаква степен историята на цивилизациите около археологическия обект Перперикон край с. Горна Крепост, още от праисторическо време, е свързана с добива на злато от хълма Хисар Тепе край с. Стремци.
Рудник Перперикон не е единствения, а само един от многобройните златни рудници и рудища в земите на траките и по-късно в земите на Византия и България. След разпадането на Римската империя е настъпил значителен спад на рудодобива. Голям брой рудници са били изоставени. Уменията на траките в рударската професия са били позабравени. Самите тракийски племена са се размили и размесили в новопридошлите по техните земи нови популации. И чак по времето на Алексий I Комнин Византия отново става могъща сила. Голям брой антични рудници са били въстановени и наново въведени в експлоатация. Настъпил е общ подем на рудодобива и добива на метали. Трудно е е да се докаже, че рудникът край Стремци е бил някакво единствено чудо за Империята. Това, което засега знам за него не ми позволява да застана зад такова твърдение. Дали е имало прекъсване на рудодобива в рудника край Стремци между античността и времето на Алексий I Комнин засега не е ясно. Но няма съмнение, че този подем на рудодобива не е бил привилегия само на Византия.По всичко личи, че той е засегнал и съседна България. Всеки знае, че по това време и българският цар Иван Асен II е започнал да сече златни монети. И това е факт, който не е разискван задълбочено в българската история. Неизвестно защо, но липсват писмени сведения за рудодобива и златодобива през този период, както и за времето на Първото Българско царство. Тази крайно интересна тайна засега е заключена в многобройните стари рудници, разкриващи се навсякъде по нашите земи. Един от тях разбира се, е рудникът Перперикон край Стремци. Затова още в статията на Атанасов и Йовков (1983) е изтъкнато, че той крие още много тайни. Известно е, че крепостта Перперикон е била обект на спорове между България и Византия тъкмо по това време. В средата на 13 в. тя е била отнета от Византия и завладяна от българския владетел Михаил II Асен. Наистина за какво е бил спорът? Влизал ли е в спора и златният рудник близо до крепостта? Случайно ли е, че толкова названия в околността се коренят в думата “перпера”?

Няма съмнение, че дейността на рудника е била прекратена непосредствено преди идването на турците на Балканския полуостров. Логично е да се търси връзка между двете събития. Предишният собственик на рудника в лицето на Византия очевидно не е искал нашествениците да проникнат в най-вътрешната му част, като преди оттеглянето си е изградил описаните по-горе бариери от отбит скален материал и водните прегради във вид на сифони. Имало е неща, оставени в най-вътрешните части на рудника, за които е знаел само той. И ако това предположение се окаже вярно, там и сега се намира пребогат археологичен материал, грижливо укрит от Империята. Иначе няма как да се обясни построяването на сложната система от прегради.
Нови данни за златния рудник край Стремци били получени за времето от 1994 до 1998 г. От страна на бившия Комитет по геология в района на Стремци били проведени мащабни геолого-проучвателни работи със сондажи, канави и разчистки. Мнението е, че орудяването там е епитермално от приразломен тип във вид на рудни жили, запълващи системи от разломи в две основни направления, тръбообразни тела, образувани в местата на пресичане на разломите и уширения от стратиформен тип край разломите. При извършеното опробване е установено съдържание на злато от 0.1 до 8 g/t. Изчислените прогнозни запаси във вид на количество метал злато и сребро са съответно 6.992 t и 5.638 t при средно съдържание на злато за находището 1.03 g/t. Крайното заключение е, че обектът Стремци не удовлетворява изискванията за промишлено златно находище и представлява само златно рудопроявление. Това заключение, разбира се, е далеч от истината. Грешката е била в това, че проучвателитие са търсили вертикални или почти вертикални жили, а са имали пред себе си хоризонтални или почти хоризонтални пластообразни и лещообразни тела. Разликата е голяма, затова и грешката им е от този порядък. Старите рудари не са правили такива грешки. Няма данни за протекъл мащабен епитермален процес. Има частично преотлагане на злато, но то е предимно в границите на първоначално образуваните по седиментен път рудни тела. Уплътняването на скалите и тяхната литификация е събитие протекло преди процеса на разломяване.
Осъществяването на проучвателна програма, базирана на защитаваната от нас концепция за златно находище от наносен тип с хоризонтално или почти хоризонтално разположени пластообразни и лещообразни тела би довело до коренно различни резултати. Очакванията са за по-голямо количество рудни запаси с по-високи съдържания на метал. Няма отговор на въпроса: руда с какво съдържание на метал са добивали древните рудари? Те едва ли биха се задоволили със съдържания от порядъка на 1 g/t.
Идеята за приразломен тип епигенетично хидротермално орудяване в Стремци се споделя и от В. Стаматова (1996). Това обаче е в противоречие на получените от нея данни за химичния състав на златото. То е високопробно, проба 837.7. Според състава си самородното злато от находище Стремци отговаря на хипо- до мезотермално или седиментогенно (Билибин, 1955; Петровская, 1973). Но хипо- и мезотермално то не може да бъде, защото в района на находището няма данни за протекъл високо-или среднотемпературен хидротермален процес. Епитермално от приразломен тип то също не може да бъде, защото пробността му е над 800, а не под 700, както е при епитермалните находища. По всички признаци златното находище край Стремци отговаря на седиментогенно орудяване от наносен тип. Нелогично е да се твърди, че обектът Хисар Тепе край с. Стремци представлява само незначително рудопроявление, нито пък, че то е напълно отработено от старите рудари. То е находище, което заслужава сериозни изследвания и компетентна оценка и от геоложка, и от археоложка гледна точка. Проблемите, свързани с него не са нито само геология, нито само история и археология, а и двете заедно.
Доказателства за пряка връзка между златния рудник край Стремци и близката крепост Перперикон все още няма, но близостта по място и по време на съществуване е очевидна. Неоспорима е и близостта между физическите размери и историческата значимост на двата обекта. Трудно е да се докаже, че те са съществували независимо един от друг.
И след всичко написано до тук трудно е да се повярва на съобщението във вестниците Монитор и Труд от 28.02.2002 г., че преди броени дни екип от археолози с ръководител Николай Овчаров е открил “единственият в Европа античен златен рудник” край с. Стремци, Кърджалийско. Рудникът е наистина уникален, но нито е единственият, нито най-големият, нито най-богатият. Само на Балканите могат да се изброят десетки. Екипът от археолози е открил за себе си нещо, което е открито преди 22 години и публикувано преди 19 години. Освен това с Писмо N 374 от 31.01.1984. рудникът е обявен за археологически паметник на културата от Националния Институт за паметници на културата към бившия Комитет за култура. В двата вестника са употребени такива силни изрази, за да може човек да им повярва. “Стартират разкопките на българския Клондайк от античността”, “От легендарните рудници са изкарани най-големите златни добиви в Античността и Средновековието”, “Паричната реформа на Византия от наше злато” и др. Твърди се, че “мината е дело на тракийското племе беси”. Интересно е как бесите са построили мина в земите на най-голямото тракийско племе Одриси. И трябва ли човек да казва неща, които после сам трябва да опровергава?
Извършените досега изследвания на древния рудник край с. Стремци (повечето като геология, отколкото като история и археология) дават основание да се направят следните по-важни изводи:
1. Обектът представлява огромен по размери за времето си древен рудник и находище за добив на злато. Неговото разработване е свързано с историята на цивилизациите около археологическия обект Перперикон край с. Горна Крепост още от времето, а може би и преди времето на Одриското царство. Целесъобразно е той да бъде означен като рудник Перперикон и златорудно находище Перперикон.
Той е паметник на културата с наднационално значение, който се нуждае от допълнителни изследвания в три основни направления.
? Като находище на наносно речно злато в кластичните наслаги на Приабона с широк кръг от неизяснени въпроси относно неговия минерален състав, съдържание на полезни компоненти, продуктивни екали, процеси на рудоотлагане, характер на диагенетична преработка, количество на отработените и неотработените запаси, възможности за извършване на съвременен добив от находището, наличие на други находища на злато в кластичните наслаги на Палеогена, наличие на речно злато в съвременния алувий на речната система в Кърджалийско, Хасковско и на други места в Югоизточна България.
? Като добре запазен древен рудник с широк кръг от въпроси относно начина на прокарване на минните изработки, технология на добива и извличането на полезния компонент, начин на осушаване, водоотлив, време на съществуване на рудника, археология на обекта и връзката му с историческата съдба на крепостта Перперикон край с. Горна Крепост.
? Като уникален паметник на културата с всички проблеми по неговото разчистване, проучване, реставриране и опазване. Подлежи на опазване не само подземната, но и надземната част на рудника: отвали, кариери за открит добив, тераси и др.

2. По всичко личи, че в последния стадий на съществуването си рудникът е служил и като скривалище със специално оборудвани съоръжения против нежелателно проникване на посетители. Трябва да се очаква, че в недостъпната си и подлежаща на разчистване част, дълбоко във вътрешността на масива той съдържа обилен археологически материал. Времето на преустройството на рудника в скривалище по всяка вероятност съвпада с последните десетилетия преди идването на турците на Балканския полуостров.
3. Необходимо е провеждането на целенасочено комплексно изучаване на обекта в геоложки, рударски, археологически и исторически аспект.
4. Необходими са своевременни мерки за опазване на обекта. Да се спре извозването на материал от отвалите. Да се спре разработването на нови кариери за добив на строителни камъни. Големи щети на рудника са нанесли поделенията на армията като през последните няколко десетилетия са направили голям брой изкопи за укрития на хора и военна техника. Големи са и вредите нанесени от Комитета по Геология при осъществяването на проучвателната програма от 1994 до 1998 г.
5. Дори на този начален етап от изучаването на рудника е уместно заснимането на научно-популярен филм.

Сподели с приятел!