След като прочетох за един самороден къс злато на стойност 1 000 000 долара, открит в Австралия с помощта на металотърсач, аз се запалих по тази идея. В тази статия, която напълно ме очарова, се разказваше за цяла купчина злато, открити с метални детектори. След серия подобни публикации, които аз вече следях, един от тези прибори се появи в моя “непременно да купя” списък и през 1988 г., най-накрая си поръчах «A3b-Gold Hunter» на компанията “Гарет”.
В наръчника към моя чисто нов металотърсач беше казано, че с негова помощ всички мои мечти ще се сбъднат! И така, след многото години, изминали оттогава, мога да споделя с вас добри новини. Може напълно да потвърдя, че това странно изглеждащо приспособление наистина работи! За времето, в което се занимавах с търсене на злато с металотърсача, аз намерих няколко забележителни съкровища, равни на който има много малко в страната!
Първо, мисля, че трябва да обясня думата “съкровище”. Под това аз разбирам всичко, което е скрито или под земята или под водата.
Ако все още нямате засега вълнуващата възможност да намерите лъскаво парче злато в малка скална пукнатина или стари монети, погребан под слой от борови иглички в страни от пътя, вие съвсем лесно можете да се научите да цените и другите находки.
Откриването и изкопаването на някои прости обекти, независимо дали това е стара железна кутия за тютюн, конска подкова или останки от стар емайлиран тас, принадлежат към моето разбиране за удоволствие от търсенето. Купчината стари ръждясали кутии зад отдавна забравените миньорски хижи, металните късове в камъчетата, ми напомнят за тези, които преди нас са преминали по “златната” пътека.
Някои ловци наричат такива предмети “фалшиви писъци”, но аз се научих да ги ценя като интересна частица от вчерашния ни ден.
Първото нещо, което трябва да направите, преди да започнете да се обучавате да работите с металотърсача, е внимателно да прочетете инструкциите за ползване на производителя. Запознайте се с всички характеристики на вашия модел. За да постигнете най-добри резултати при работата със своя детектор, изучете добре инструкциите за неговата употреба. Съветвам ви да не тръгвате към полето до момента, в който не сте разбрали и изучили всички негови характеристики и качества, дори това да ви отнеме известно време. Методът “проба – грешка”, макар и широко използван, отнема много повече време.
Най-доброто място за запознаване с новия си металдетектор може да бъде добре познатата ви територия близо до дома. Но е необходимо да се убедите, че сте избрали за своите експерименти земя, в която няма зарити кабели на електрозахранването, стоманени водопроводни тръби , телефонни кабели и друго такова подземно стопанство. На не много голям участък можете да си направите добър тест: на различна дълбочина от 5 до 25 см закопайте няколко метални предмета, например, пирон, смачкано на кълбо алуминиево фолио, метална лъжица, една или няколко монети, златен пръстен. На по-голяма дълбочина от 40 до 60 см заровете стоманена кофа за вода.
За да маркирате местата, където са скрити тези неща, можете да използвате малки парченца разноцветна тъкан, прикрепени към пръчка. Отбележете дълбочината, на която са били заровени обектите! След това можете да започнете да сканирате земята, слушайки сигналите на своя металотърсач. Ако слушате много внимателно, скоро ще се научите да правите разлика между различните тонове, които са характерни за различните метали. Постепенно може да се научите да разпознавате по звука дълбочината, на която се намира обекта. Всичко това ще направи вашия курс на обучение още по-интересен и сложен. Разбира се има металотърсачи, които автоматично определят метала на предмета и приблизителната му дълбочина, но моя не беше такъв.
Като се запасите с търпение, пробвайте да търсите както изцяло метални предмети, така и такива, направени от метал и друг материал. За постигане на най-добрите резултати, сложете слушалките на ушите си. Следвайки инструкциите, използвайте и автоматичната и ръчната настройка на прибора. Работете с тях, докато не изучите всички нюанси на работата му. Продължете с ръчния режим, докато не настроите уреда максимално добре. Металотърсачите са най-чувствителни именно на ръчен режим, но тогава са и най-нестабилни.
След като се запознаете с всички функции и се научите добре да разпознавате различните видове метал по издавания звук, може с пълна увереност и надежда да отидете в природата и да изпитате детектора в “бойни” условия. Разбира се, има известна разлика в звука при един и същ предмет и на една и съща дълбочина, но единия стоял в слегналата се и добре утъпкана от годините почва, а другия току що закопан. Разпространението на електромагнитните вълни , излъчено от бобината се изкривява и е различно в двата случая, оттам и разликите в звука. Но при добра първоначална подготовка с това се свиква бързо.
Интересно е, че дори и да се затруднявате с разбирането на инструкциите за ползване, работата с металотърсача бързо и лесно се усвоява. Обяснението е просто – за първото е необходима известна първоначална техническа подготовка, която не всеки има, но всеки, стига да чува добре, много бързо свързва промените на височините и тона в слушалките с вида метал на предмета, големината му и дълбочината, на която се намира. За човешкия мозък това е доста тривиална задача.
Мисля, че електронното оборудване за търсене на злато и работата с него е много просто. За да изкопаете “съкровището” ви е необходим някакъв инструмент. За мека почва е достатъчно една по-дълга лъжица. Там където почвата и сбита и съдържа много камъни, може да се употреби малък лост с остър край. За предмети, заровени по-дълбоко понякога се налага кирка. Когато работя с металотърсача в райони богати на злато, аз винаги нося със себе си и ситото за промиване на злато и лопата. Когато при работа в такъв район прибора започне да “пищи”, с лопатата загребвам част от почвата и я слагам в ситото. След това сканирам ситото с металотърсача, за да определя дали обекта е там, или все още е в земята. Ако е в ситото отсейвам или промивам почвата, докато не намеря това, заради което пищи моя уред. Разбира се, ситото не трябва да е метално, защото металдетектора ще пищи и при празно сито. Накрая, все пак, винаги сканирам още веднъж почвата, там където е бил предмета, за да се уверя, че няма още нещо по-дълбоко разположено.
Не се обезкуражавайте, ако всичко, което намирате са стари пирони и парчета ръждясало желязо. Това понякога се случва на определени места. Решителността и търпението ще ви помогнат един ден да сложите скъпоценен къс самородно злато в джоба си! Когато това се случи, ще ви трябва кожена торбичка или пластмасова кутийка, в който можете да затворите надеждно своята находка. Торбичка с цип също става. Аз винаги взимам всичко, което изкопавам и го занасям в лагера, за да може следващия път територията на моето, или на други любители търсене да бъде чиста и да не се губи време в повторно разкопаване. След изваждането на самороден къс злато, непременно сканирам още веднъж, защото може да има и друг къс под първия. След това изключвам металотърсача и с помоща на ситото проверявам дали в околната почва няма дребно злато, или дълбоко зарити частици, на което уреда няма да реагира. Ето тук, като правило, влиза в действие кирката. Не бива да се забравя, че дори и най-чувствителния металотърсач има своята максимална дълбочина, на която може да търси.
Аз открих, че най-добрите места за търсене и намиране на злато с металотърсач са старите изработки. Независимо дали това е изваден от мина материал и вече златото от него е иззето, или става дума за открит рудник за добив, винаги с металотърсача могат да се открият късове пропуснато злато. Някои от най-забележителните ми късове самородно злато аз намерих именно в такива места.
Аз също така изкопах няколко много добри образци на места, където в по-стари времена се е добивало злато. Като използвах металотърсача си, се натъкнах на множество места, където са “очиствали” концентрата при промишления добив. В тези места имаше основно пясък, ръждиви гвоздей, парчета различни материали и, много често, голямо количество загубени при преработката златни частици.
По време на тази своя златодобивна дейност, аз не само събрах колекция от чудесни късове самородно злато, но намерих и други уникални “съкровища”. Към тях мога да отнеса, например, стара ютия, която открих в района на много известната златоносна река Менсън в Британска Колумбия. Тя беше в доста плачевно състояние първоначално, но по-късно аз успях да я възстановя. Към другите “съкровища” спадат безброй ножове, вилици, лъжици, копчета, медали, монети, кутии за лекарства, произвеждани в началото на 19 век. Освен това намерих, навярно, тонове стари ръждясали пирони, железни кутии, консервени кутии, всевъзможни ръждясали парчета от местата за добив на злато и всякакви други, с неизвестен за мен произход и предназначение.
Всяка една находка, независимо дали е самороден къс злато с размер на боб, или е консервена кутия боб, ми носи едно прекрасно и вълнуващо чувство при разкопаването му и възбуда от мисълта за откриването на нещо ново, скрито в слоевете на земята. Това е истинско съкровище и не е важно, голямо или малко е то. Това е и нещото, заради което “електронното” добиване съществува – да чуеш очаквания и характерен писък на металотърсача от сигнала на неговата търсеща бобина!
————————————————————————-
Изказвам благодарност на Георги Цветанов Георгиев.Превода който е направил и положения труд от него мисля че ще бъдат полезни на по младите колеги.
Статията е превод от статия на Linda Haze Gabris
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=8&t=115
